Тайша Абелар

Магическият капан на Карлос Кастанеда

Има имена-пароли, чието произнасяне може да те отнесе в едно напълно различно «никъде».

Там могат да изчезнат не само границите на обичайното възприятие, но и самият възприемащ ...

Американският антрополог, писател и маг, известен по цял свят с името Карлос Кастанеда, привнася в изучаването на латионамериканската култура уникалната, многоизмерна и едновременно ясна и сложна конструкция от изгубените знания на древните индиянци, полагайки по този начин началото на страстните и понякога смайващи усилия на съвременния човек да опознае скритата им същност.

Така през 1960-те в модалността на нашата култура се появяват нови определения и понятия, отместени от обичайните си места. От една страна, понятия като «събирателна точка», «абстрактен полет», «Синият скаут», «сталкинг», «преглед», «припомняне», «намерение» и самият термин «преместване» носят енергията на един променен начин на възприемане. От друга страна, те дават конкретно определение на дотогава скрити и сякаш несъществували абстрактни знания. Кастанеда предлага на света език, който не толкова описва частния екзистенциален опит, колкото създава живо магическо пространство. То може да се възприема като черна дупка или психоделично оцветен портал, привличащ с непроявената си сила милиони души в кръга от знания на индианците от древно Мексико. Основната заслуга за създаването му има ФОРМАТА, в която Кастанеда така поетично успява да облече Учението на мексиканския маг Дон Хуан Матус. За стотици, дори хиляди удивлени възторжени, възмутени, търсещи или просто увлечени последователи то остава и до ден днешен източник на озарение и задълбочени преживявания.

Макар че вероятно много хора са се занимавали с въпроса кой в действителност стои зад създаването на Магическата Форма на описаните от Кастанеда знания, нищо не може да се твърди със сигурност. Още повече едва ли е влизало в плановете на Дон Хуан да разкрива конструкцията й. Дон Карлос, изкусно обвит в тайната и противоречията на собствената си биография, излиза на отворената арена сам, зад кулисите обаче остават скрити още трима участници в групата му – те също са ученици на Дон Хуан, като него самия. Светът узнава за тях много по-късно. А междувременно, усъвършенствайки духа и силата си, и вероятно дори без да го съзнават, те се подготвят да изиграят главната роля в определянето на развитието и растежа на Формата на древното магическо Знание.

 

«Знанието трябва да образува кръг. Кръгът е форма. Ако знанието има форма, то е функционално.»
Бен Челеро

Жените на Карлос Кастанеда

Те били три. Жената-нагуал Карол Тигс, сънуващата Флоринда Донер Грау и сталкерът Тайша Абелар. В едно от съвместните си интервюта те разказват за различните задачи и роли на всички участници и за това как Дон Хуан ги е научил да възприемат знанията чрез своята собствена природа. Жената има органи, които мъжете нямат: яйчници и матка – изключително важни органи. Те й дават възможност да възприема честотата на действията. Честотата на действията дава възможност на жената да премества събирателната точка, да управлява второто внимание, да пребивава в състояние на осъзнатост ...

Очевидно за самите ученички това са били не просто термини и определения. Изхождайки от тях, те изхождали от самата същност на знанията, съдържащи се в тези понятия. Затова именно въпросът «Каква е ролята на жените-магьосници в системата на Учението на Дон Хуан» ще успее ако не да ни приближи към провиждането на същността на учението, то поне ще ни даде възможност да погледнем към цялата система под нов ъгъл.

Тук не бихме могли да минем без главния сталкер от групата на Кастанеда – Тайша Абелар. Ето защо. Самата Тайша определя своя дар на сталкер като «изкуството да фиксираш събирателната точка в новото положение, в което тя е преместена.» «Учението на Дон Хуан» е учение, което води до развиването на способността да управляваш личната си сила. «Без тази способност да се фиксира събирателната точка, възприятието на друг свят е твърде мимолетно - нещо доста подобно на ефекта, произвеждан от някои халюциногенни дроги - гъмжило от образи без всякаква връзка и смисъл.» - казва Тайша. Ако липсва умението да се фиксира, тогава няма и контрол върху личната сила. Ако няма контрол върху личната сила, няма и форма. Така може да се каже, че за сталкера Тайша събирателната точка е била самата Форма, в която били облечени знанията на Учителя й. Част от непосредственото й обучение по магия се състояло именно в това, да не позволява неправилното създаване и развиване на формата. За Тайша, както и за всяка жена, изкуството на напълването се съотнасяло с разбирането на изкуството да Бъдеш. В този случай нейната дарба на жената-сталкер била насочена към напълването на създадената форма на Учението, която би продължила да съществува, дори и в случай че Кастанеда вече го няма.

«Сама по себе си формата е условие за енергийното съществуване. Тя е организирана сила. Първо, защото формата има лично усилие. Второ, защото формата не може да съществува без ритъм. И трето, ако тя има ритъм, това означава, че ще достигне още по-голямо развитие или ще се трансформира в друго качество.» (Бен Челеро)

Тук трябва да отбележим, че Тайша Абелар преминава един изключително дълъг и изпълнен с фантастични събития и повече от действителни изпитания път при изучаването си на «условията за придобиване на формата».

«... И ако въобще имаме нещо, то това е убеждението, че сме същества, които ще умрат и един ден ще трябва да се изправим лице в лице с безкрайността. Подготовката ни е най-простото нещо на света: ние се подготвяме по двадесет и четири часа на ден за тази среща с безкрайността.» Тайша Абелар

Полет в Абстрактното

Почти нищо не може да се каже с пълна достоверност за биографията на Тайша Абелар. Специфичната мобилност (свободно преместване във времето и пространството), присъща на нейния тип занимания, по определение не позволява да се представи животът й като линейна поредица от събития. Най-вероятно малкото и в същото време силно красноречиви факти, станали известни все пак, произтичат от един единствен източник. Нейната книга. Макар че пристрастните изследователи не пропускат да отбележат, че в предисловието към «Магическият преход» на Тайша Кастанеда недвусмислено показва, че книгата е написана, по поръка на Дон Хуан, в състояние на «по-фино възприятие, което магьосниците наричат съновидение». Тя започва с думите «Посветих живота си на целеустремени занимания с дисциплина, която поради липса на по-добро наименования наричаме магия.»

Така в края на 1960-те, когато светът все още неизкушен от представата за магьосниците на древно Мексико и още по-малко от съвременните виждащи (през 1968 г. излиза първата книга на Кастанеда «Учението на Дон Хуан. Пътят на един индианец от племето яки»), Тайша е едва на 20 години. Тя вече е успяла да напусне дома на родителите си, оставяйки след себе си «нелюбящи братя и майка», сменила е няколко работи, включително и като секретарка, продавачка в книжарница и разпоредителка в театър, поживяла е в Япония, където е учатвала в турнир по карате и се е занимавала с рисуване в надеждата да открие себе си в нещо наистина стойностно ...

В едно ранно утро тя избира «едно уединено кътче, далеч от шосето и хората» в Южна Аризона, недалеч от пустинята Гран Десиерто, където се спира, за да рисува сенките по планинския склон. Не очаква наоколо да има и жива душа, но когато падините и издатините на далечната планина са почти завършени, пред платното с рисунката й с любопитство се накланя една много необичайна жена. После Тайша я описва по следния начин: «Високите й скули и дългата до раменете черна коса й придаваха евроазиатски вид. Кожата й беше гладка и кремава, затова беше трудно да се прецени възрастта й; можеше да е на която и да било възраст между тридесет и петдесет години. Беше може би пет сантиметра по-висока от мен, тоест — към един и седемдесет и пет, но поради снажното си телосложение изглеждаше двойно по-висока. И заедно с това черният копринен панталон и източният жакет й стояха изключително добре. Направиха ми впечатление очите й — зелени и искрящи.»

Срещата с Клара Грау, една от обитателките на магическата къща в мексиканския щат Сонора, се превръща в събитие, променило кардинално живота на Тайша. Последвалата половин година тя се отдава на чиракуване под ръковоството на Клара, кучето Манфред, нагуала Абелар и великата жена-магьосничка Нелида, като това са първите й стъпки в магическата практика на сталкерите. Месеците прекарани в обучение в пещерата, в занимания с припомняне, построяване на енергийното тяло чрез изпълняване на магически пасове, с техниката на прегледа и различни похвати за освобождаване от усещането за собствената значимост – всичко това, практикувано ежедневно и методично, се превръща във вътрешна опора, довела до т. нар. «магически преход». Подготвят Тайша за «полет в абстрактното», който както твърдят магьосниците, пренася човека от материалния, физическия свят, обусловен от стереотипите на възприятието, в сферата на безличната трансцендентна същност.

След приключването на един етап от обучението, веднага започва следващият. Процесът, изглежда, никога не спира, и потапя Тайша в нови и нови слоеве от практическите знания. Конкретни факти за последвалия период липсват – Тайша не обсъжда публично случилото се с нея след събитията, описани в книгата. Причината е в общи линии същата, като посочваната от Кастанеда: изтриване на личната история. Възможно е този дълъг период на липса на прояви да е свързан с разбирането на ритъма, който Дон Хуан следва, за да построи собствените си действия и да направлява дейстивята на учениците си. Фазата на «вътрешното» органично се сменя с фазата на «външното» и това редуване крие особена сила.

Така след като членовете на магическата група прекарват повече от 15 години в напрегната вътрешна работа в строга анонимност и фактическа изолация дори един от друг, ограничената цел за личен преход на всеки един от тях преминава в «нещо, което отива по-далеч». Разбира се, това определение по-скоро обърква околните, отколкото да им обяснява нещо. Подобен съзнателен подход за отбягване на конретното неизменно поражда вихрушка от въпроси и опити за добиране до истинската причина защо знанията изведнъж стават открити и достъпни за всеки. Споровете за това не утихват и до днес. Така или иначе процесът на създаване на Формата преминава от този момент към една нова външно активна фаза. Светът получава възможността да общува лично с доскоро недостижимите, полумитични Кастанеда, Тайша, Флоринда и Карол. Настъпва време на масови семинари, лекции, интервюта, срещи и набиране на нови ученици.

И така в средата на 1993 се появява новината,че Флоринда, Тайша и Карол Тигс са се събрали, за да обучават всички желаещи на специалните движения на древните магове в три отделни майсторски класа. За целта били избрани следните места: Институтът Рим в щата Аризона, Фермата Акахи в Мауи и Институтът Есален в Биг Сур, шата Калифорния. Всички повтарят една нова дума: Тенсегрити.

Движенията Тенсегрити се преподават чрез демонстрации с участието на публика. «Студентите» на работилниците водят бележки и нахвърлят набързо скици с надеждата скоро да излезе видеозапис. След година се появява първият образователен филм от серията «Магическите пасове на древните магьосници». В него се представят три ученички на Тайша, Флоринда и Карол – чакмулите Кайли Ландал, Рената Мурез и Наи Мурез.

Кастанеда коментира появата им по следния начин: «Дон Хуан ни обясни, че гигантските, полулегнали фигури, наричани "чакмули", са открити в пирамидите на Мексико, и са в действителност изображения на пазители. ... Присъщата на тези жени енергийна конституция ги дарява (предопределя) с единственото им предназначение - абсолютно упование и смелост, превръща ги в идеални пазители на всичко, което си изберат за охрана, независимо дали това е човек, идея, начин на живот, или каквото и да било друго.» 

Впоследствие Кастанеда добавя не без усмивка, че „при прилагането на "Тенсегрити" те достигат до преобразуването на идеята за рутинна принудителна дисциплина в изкуство на дисциплинирания войн, освободен от принуждаване.”

 
Откъс от интервю с Наи Мурез, ИНБИ, ноември 2004:

Запознах се с Флоринда Донер Грау в Лос Анджелис. Тя водеще лекция за жената и нейната роля в еволюционните възможности и ме покани да правя едни специални движения. Тогава й казах без ни най-малко колебание, че точно това търся! Там се срещнах с четиримата ученици на Дон Хуан и техните ученици и започнахме да практикуваме магическите пасове. Чрез техниката на прегледа (при която преглеждаме живота си чрез магическия дъх) Тайша Абелар успя да ме накара да отпусна хватката си, представата си за това каква съм. По това време аз бях една разразнителна, арогантна, издъхваща аспирантка, която се опитваше да пише стихове и то не много добре... Тя успя да ме освободи от страха, защото аз се бях уловила за своята дребна идея за себе си в своята неприкосновена стаичка и очаквах признание от някой. Тя ми показа как мога да се освободя от тази идея и да започна да се грижа по-трезво за себе си, а не да продължавам да се опитвам да бъда нещо специално. Тя просто ми помогна да започна да Бъда.»

Изкуството на сталкинга, което Тайша така настойчиво и безстрашно изучаваше, преди всичко я срещнало със самата себе си. Лишена от външната опора благодарение на самите условия на живот в магическата къща, тя се оказала принудена да формира вътрешна опора. В това отношение тренировките на Дон Хуан били направо безупречни. За да започнат да се случват тези вътрешни изменения, той полага Тайша и останалите членове на групата, в системата на първо, второ и трето внимание, като за целта те трябва да боравят с дълбочина на възприятията, определяна от идеологията на безупречността. Кръг. В определен смисъл в действията на Дон Хуан би било трудно да се търсят разбирания за традицията и предаването на знания. Той действа по-скоро според законите на ритъма. Може дори да се предположи, че задачата на Дон Хуан е преди всичко не толкова да създаде безупречни и развити Кастанеда, Тайша и пр., а по-скоро да се изправи пред света. Той унищожава опората на съзерцателното отношение към индианските практики. Обръща всеобщото внимание към индианската култура като към култура, която не е пасивна, а активна, култура, съставена от система от знания, практики и условия.

Ако човек се движи бавно и съсредоточено през текстовете на Кастанеда, ще добие усещането, че в повечето случай той не възприема действията, които Дон Хуан оказва върху него, като практика за набирането на сила. Например при дългите разходки в търсене на растения и при самите процедури по приготвяне на магическите отвари той се интересувал повече от резултата. Но в същото време именно в процеса на участие бил заложен ритъма, отварящ възможността за това да подгтовиш реално себе си – своето съзнание и тяло – за най-важното събитие в живота на мага: напускането чрез «вътрешния огън». Дон Хуан сякаш задавал за Кастанеда ритъма на изменение, но заради собствените си особености и енергийна конфигурация, както казва самият Кастанеда по-късно, той възприемал дейстивята на мага дискретно, без да ги обвързва в съзнанието си в определена последователност. Именно жените от групата му всъщност му помогнали да осъзнае особената сила, заложена в ритъма: ритъма на практиката и ритъма на действията.

Що се отнася до по нататъшните действия на самите жени магьоснички за разпространяване на Учението, те могат да се разглеждат не толкова като привнасяне на знанията от вътершния кръг във външния, колкото като метроном, който задавал ритъма на взаимодействане на Силата с онези, които тя избира.

В крайна сметка не е необходимо да се дава определение на това каква роля е изиграла и продължава в определена степен да изпълнява Тайша Абелар, тъй като културният феномен, наричан «Учението на Дон Хуан», не може да бъде изчерпан с нито едно определение. От една страна, Учението разруши системата на първичното възприятие на хората. От друга, то предотврати възможността за по-нататъшно развитие на «неправилното» съществуване на човека като енергия. Това го извежда на едно «свободно от личностното» ниво. И крайната инстанция в тази система е Кастанеда. Всъщност той се явява главният инструмент за разрушаване на обичайното съзнание. Дон Хуан използва дори неговото неразбиране, за да покаже на всички останали собственото им неразбиране. И сега, когато сме свидетели вече на един нов участък в развитието на Учението, който се формира вече от ученици на учениците на Дон Хуан, можем да преместим точката си на възприемане и да разглеждаме Кастанеда през призмата на дейстивята на Тайша Абелар.

В кръга на хората на «не-знанието» около Кастанеда, а след това и хората, станали последователи на учението, тя изигра далеч не маловажна роля. Нейното Намерение създаде още едно – уникално по рода си – условие за човека в търсенето му на самия себе си.

Въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

1515
Във вид за печат
top