Исак Нютон

Исак Нютон е роден на 4 януари 1643 г. (Уолсторп, Линкълншир) и умира на 31 март 1727 г. (Кенсингтън). Кой не познава старчето Нютон? Да никой не го познава! Това е фигура от мега-мащаб, или човек, който науката е „скрила“ в своите физически опити. Това е магистърът на обема на цвета, успял да покаже на човечеството законите, от които зависим, а не законите, по които трябва да живеем. Той ни е показал трите закона свързани с движението, за да можем да напуснем този свят, а не за да поглъщаме себе си чрез силата на притеглянето.

Нютон е велик мистик и ясновидец, или най-просто казано един изключителен момък от Уолсторп, който е успял да повдигне нивото на възможностите на човешкото съзнание до небивали за времето си висоти. Но, за съжаление, мисълта на XVIII в. е изостанала от задачите, които Нютон е поставял пред нея. Всъщност, това се отнася и за неговите предшественици – например, Галилео Галилей.

Нютон в никакъв случай не е физик или математик. Той е изследовател на душата, който е успял да ѝ придаде физически смисъл и в това именно се изразява огромното недооценяване на неговите заслуги. Нютон е майстор на закона и надеждността на нашето съществуване, само ако обаче то е надарено със смисъл, сила и енергия.

Всъщност, той разработва модел за съществуването на душата в координатната система, който преди него успяват да създадат Коперник и Кеплер. Той задава определен качествен срок на силата, която притежава човек. Колкото и странно да звучи, но научният свят на практика е възприел едно доста линейно и тесногръдо разбиране за законите на Нютон – като не само през XVIII в., но и през следващите векове (включително и нашия), обявявайки го едва ли не за „съвършен“. 

Разбира се, намерили се и умници, които да се заинтригуват от идеите на Нютон, но заради своята недоразвитост успели самите те да се объркат, като до ден днешен продължават да объркват и останалите.

Най-опасното нещо е Нютон да бъде възприеман инертно. За мен той е математическият Аристотел или Аристотел на XVIII в., който за разлика от времето на самия Аристотел, не просто говори някакви качествени небивалици, но успява и да ги допълни с математическо мислене.

Като цяло съм доволен, че изобщо са съществували такива хора, които да показват физическата действителност. Те са много малко на брой, но достатъчно, за да забият златни пирони в ковчега на формалната наука. Науката, всъщност, е много далеч от понятието за духа. И въобще кой е разрешил да се заглушава концепцията за природата, която Нютон е показал?!

Реалният свят е там, където съществува херметичната философия и именно Нютон е нейният истински представител. Ако можеше да се намерят поне двама вменяеми субекта, които да имат пари или власт, тогава днес нямаше да се въргаляме в канавката от съществуването на нашия дух, а щяхме фундаментално да изграждаме законите за това съществуване. Да влияеш на мисълта – не означава да влияеш на тялото, нито пък на енергията.

Само се замислете: алгебричен метод на обемната геометрия! Точка! Какво повече да се каже?! За неразбралите пояснявам: вашето съобразяване се движи по крива линия. Но най-удивителното е това, че тя има наклон, а наклонът притежава ъгъл!

Как, всъщност, Исак е успял да сумира придвижването на древната мисъл, намирайки се на границата на несъвършеното мислене в геометрията на бога?! Къде са тези учени, които са познали Нютон? Съществува само някаква шепа от обременени от собственото си его умници, изпратени да решават теоремите и законите на Нютон, и опитващи се да се присламчат се към неговото величие…

Нютон създава нова идея за математиката и физиката, но същевременно я ограничава от факта, че неговият собствен обем превишава линейното възприятие на тези, които го обкръжават. Всъщност, това възприятие е ограничено и при днешните учени, които мислят за емпирични закони, но в същото време не чувстват дръжката на врата, която им отваря входа към тоалетната!

Представете си, че е 1665 г.! Квадратно отношение на радиално насочена сила! Къде се намира този свят? Това не ти е Мерилин Монро на пощенска картичка, на която не трябва да подаряваш цветя! В математиката е важен ритъмът – и чак тогава тя дава фигура. А фигурата – това, всъщност, е материалната среда.

По този начин, Нютон дава факти за анализ, а не просто се занимава да замъглява съзнанието на някое незряло девойче. Всъщност, Нютон е висшият клас на процеса, или явление, което трябва да притежава ъгъл и фигура и, като следствие, преживяване. Освен това няма никакво значение с какъв цвят ще бъде изпълнено.

Анализът на Нютон не просто притежава факти, а показва изкуството на пречупване на факта, което всъщност означава да се усили самият анализ. Създава се представата за това, че той е подобен на магьосник, държащ се за синуса на ъглите, които му позволяват да пречупва светлината до необходимото за него значение и да формира определен обем, плътност и концентрични пръстени (Пръстените на Нютон).

В действителност, херметичните знания на Нютон са универсални и аз смятам, че човечеството и до ден днешен не е успяло напълно да ги разгадае и осъзнае. Така, например, неговата теория за взаимодействията и отклоненията, която успява да подчини на закона за земните явления, по-скоро сочи към някаква зависимост, отколкото към пълната подчиненост на закона на земята, при който за основа служи праволинейността на движението, което всъщност отличава развитието на енергията в земните и в планетарните закони.

Нютон на практика доказва възможността за изключването на физическото тяло от оригиналното му местонахождение. На земята физическият обект е просто част от спирала и не се явява като цяло число. Максимумът, който можем да позволим на тялото във физическите явления, е да пада, но не и да се издига. Указанието на Нютон за обратното квадратно отношение показва пътя към изхода от физическите величини.

В този случай, на Нютон просто не му достигат определени лични практически навици, от което, всъщност, страдат и всички велики хора. А, в действителност, учението за центростремителната сила, което той практически показва в своите три закона за притеглянето, дори още тогава е можело да се реализира в някакъв практически метод. Всъщност, преди него на Изток, именно с това са се занимавали различни йоги. Максимумът, до който всичко това довежда Нютон, е определен поглед върху религията и богословието през ъгъла на неговите собствени научни изследвания.

 

Въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

1813
Във вид за печат
top