Никола Саркози
За мен Саркози е човек, който е способен чрез думите си да спре посоката на движение на река. Неговата уникална способност, да държи аудиторията с речта си, се превърна в повод да се заинтересувам от него и с течение на времето той стана мой учител по риторика. Дори бих казал така: Никола е съвременният Цицерон, който е успял да издигне силата и значението на речта до необходимата висота.
Неговото пълно име е Никола Пол Стефан Саркозѝ дьо Нагѝ-Боча (на френски: NicolasPaulStéphaneSarközydeNagy-Bocsa, NicolasSarkozy). Днес този 56-годишен политик се явява 23-ят президент на Френската република, 6-ят президент на Петата Френска република, княз на Андора и Велик магистър на ордена на Почетния легион. Във Франция е известен под прозвището “Сарко” (Sarko).
Жизненият път на Никола Саркози е истинско доказателство за това как човек, който има ясно намерение, може да се реализира. Именно такъв е бил и неговият случаят, когато пътят му към върха не е бил заложен в родословието му, нито от пари или някакви изключителни способности, които да е притежавал по природа. Детството и юношеските години на Никола не могат да се нарекат благополучни и безгрижни. Вече на зряла възраст, той нееднократно е заявява, че точно униженията и отсъствието на баща в детството му са го направили такъв, какъвто е сега.
Малкият Саркози има баща, но понеже напуска къщата и изобщо не помага на семейството, затова с възпитанието на момчето се захваща дядото, който е католик по вероизповедание и поклонник на Шарл де Гол – консерватор и човек с десни възгледи.
Семейството на Саркози живее в град Ньой сюр Сен в предградието на Париж. Момчето получава образование в частно католическо училище, където, според отзивите на учителите, е доста посредствен в обучението си. През 1978 г. Никола завършва Института по политически науки в Париж (държавно право и политически науки), като освен това преминава и курс по частно право. След като завършва учебното заведение той става адвокат и се специализира в търговско право в областта на недвижимите имоти.
В личния си живот Никола Саркози официално има три брака. През 1982 г. се оженва за корсиканката Мари-Доминик Кюльоли (Marie-DominiqueCulioli). От въпросния брак се раждат двама сина – Пиер (1985) и Жан (1987). През 1984 г., докато все още е кмет на Ньой-сюр-Сен, Саркози се запознава със Сесилия Мартен, заради която се развежда с първата си жена. През 1996 г. двамата встъпват в брак, а на следващата година им се ражда син – Луи.
Сесилия Мартен се оказва доста дейна натура. Много често се появява заедно с мъжа си на обществени места, изпълнявайки функцията на негов помощник, което в дадения момент е доста нехарактерно за френската политика. Независимо от всичко и тези взаимоотношения също стигат до разрив и през 2005 г. във френската преса се появяват съобщения, че двойката се подготвя за развод, което впоследствие се осъществява на 18 октомври същата година. На 2 февруари 2008 г. Саркози встъпва за трети път в брак с фотомодела и певицата от италиански произход Карла Бруни.
Никола Саркози е една доста ярка и харизматична личност във френския политически живот. Неговите високи лидерски качества му позволяват да има точно формулирана лична позиция, която да отстоява методично. Саркози е десен консерватор, който се бори за намаляване на данъците и социалните разходи. Привърженик е на европейската интеграция, като същевременно последователно поддържа традиционните френски ценности за светска демократична държава, опиращи се също така и върху опита на християнската култура. По въпроса за асимилацията на имигранти, той обръща внимание преди всичко на тяхната способност да приемат тези ценности.
Сигурен показател за силата на Саркози е начинът, по който го възприема френското общество, което той успява много ясно да поляризира на два лагера. Никола едновременно е и най-популярният, и най-критикуваният сред политиците в последно време. Той постоянно бива обект на насмешки и критики от страна на левите партии. В същото време, обаче, неговите привърженици са една много мощна и достатъчно консолидирана сила.
Пътят на Саркози през политиката не е никак прост, нито директен. През 1993 г. влиза в правителството на Едуар Баладюр, в което застава на мястото на министър по бюджета и получава поста на официален представител на правителството. Освен това той изпълнява и задълженията на министър по комуникациите. По време на изборите през 1995 г. Саркози е на страната на опонента на Жак Ширак, което впоследствие го лишава от постовете му в правителството. Въпреки това през 2002 г. Сарко проявява политически нюх и след поредното, доста тежко преизбиране на Ширак, отново влиза в правителството на страната, заставайки на мястото министър на вътрешните работи.
През 2004 г. Никола е най-подходящият кандидат за освободилия се пост на председател на управляващата партия “Съюз на народното движение” (спечелил повече от 85% от гласовете на партийните избори). Саркози напуска постовете, които заема до този момент, и изцяло се концентрира върху политическата работа. В резултат на своята дейност, числеността на партията значително се увеличава и през май 2005 г., когато кабинетът на министрите си подава оставката, заради неуспешното си гласуване по Европейската конституция, Саркози се връща в правителството на специално възстановения за него пост на държавен министър – на практика второто по длъжност лице в правителството.
Трябва обаче със сигурност да се спомене, че наличието на вътрешна сила в Никола Саркози винаги го е отличавало от останалите, както и умението му да взима решения и да носи лична отговорност за тях. Например, през 1993 г. се прославя с това, че лично провежда преговорите с терорист, който взема за свои заложници децата от детската градина в Ньой. На поста министър на вътрешните работи му се налага да търси решения на множество сериозни проблеми: престъпността в предградията на големите градове, вълната на антисемитизъм, напрежението в мюсюлманската общност, както и изострянето на обстановката на остров Корсика, който винаги е бил традиционно огнище на напрежение.
Решителните стъпки на Саркози по стабилизирането на ситуацията в страната неведнъж са предизвиквали по негов адрес обвинения в посегателство върху гражданските права. Той разширява правомощията на полицията и органите на реда, засилва мерките на борбата с проституцията и ожесточава контрола по пътищата, което всъщност позволява да се намали броя на ПТП-та. По време на безпорядъка в предградията на Париж през 2005 г., Саркози без много да се церемони нарича хората там “хулигани и боклуци”.
В същото време, обаче, Никола е способен да демонстрира и определена премерена и гъвкава позиция. Така, например, той последователно настоява ислямските общности да приемат френските републикански ценности (във връзка с носенето на хиджаби), но пък през 2003 г. поддържа създаването на частен нетърговски Френски съвет за мюсюлманска религия. Саркози освен това предлага да се измени и законът от 1905 г. за отделянето на църквата от държавата, за да може да разреши финансирането на религиозни организации със средства от хазната, ограничавайки по този начин задграничните дарения, подпомагащи усилването на радикализма.
През май 2007 г., след втория тур на гласуването на изборите за президент на Франция, Никола Саркози уверено побеждава своя опонент – кандидата на социалистите Сеголен Роаял (53%). С оглед характера на Саркози, церемонията по неговата инаугурация на 16 май 2007 г., не минава без нарушения на протокола. По време на преминаването на кортежа му през града, Саркози не спазва протокола и на няколко пъти излиза да приветства народа.
Периода на президентството на Никола отново е съпроводен от редица горещо обсъждани епизоди. Например, малко след встъпването си в длъжност, той повишава заплатата си със 140 % и намалява данъците си, което веднага предизвиква негативна реакция в обществото.
През октомври 2007 г. се разпада и вторият брак на Саркози със Сесилия, като в периода до брака му с Карла Бруни на 2 февруари 2008 г., Франция остава без първа дама. Саркози става първият президент, който встъпва в брак по време на пребиваването си в длъжност. Освен това трябва да се отбележи, че Саркози винаги е бил и продължава да бъде против вмешателствата в личния му живот.
По отношение на своите философски и идейни възгледи, Саркози написва в своята книга “Република, религия, надежда” (2004) следното: “Аз принадлежа на католическата култура, католическата традиция и католическата вяра”. В едно от своите интервюта той споменава и това, че християнството е оставило “огромно наследство от културни, нравствени, интелектуални и духовни ценности”. Друг известен факт е, че Саркози се обявява за традиционния хетеросексуален брак и против евтаназията.
RSS: